РЪКА ЗА РЪКА
Ръка за ръка вървим в белите улици. Следобедното слънце прогаря ясносиньото на небето, пали раменете. В едно от прохладните кафенета ще поседнем не само на чаша ароматно кафе, а и да чуем история за любовта.

СЪРДЕЧНАТА МИ ПОЩА
Сърдечната ми поща получава невидими писма от теб. Азбуката на сърцето е различна – няма неграмотни, има неразчетен почерк. Ненавреме отворени послания като пролетни трепети в тополата се закачили. Щом утрото па...

ВЪРВЯ
Вървя по плочките на тротоара. Гугутките в клоните стратират часовника на обикновената утринна партия шах. Цивилизацията срещу природата. Стълпотворението от угрижени стрехи до небостъргачи е готово за битка с партньора – наки...

 ЗАРЪМЯ
/хайбун/
Заръмя внезапно – ситно, бързо и обилно. Момчето и момичето продължаваха да се целуват. Подир влюбените останаха дъждовните им сенки – два чифта обърнати един към друг сухи стъпки.

С И Н Т А К С И С Ъ Т Н А С В Е Т Л И Н А Т А
за поетическия изказ
думите са криле.

ХАЙБУН
Сякаш подкован с високите варовити скали е заливът. Океанът всеки миг се оттегля навътре, препуска мислено из тайните доби на Сътворението и се завръща отново. Утрото обича да го гледа - живо огледало на душата му.
росата ниже

По осевата линия на самотата
шумни стъпки
хора и години от април

От дневниците си научих думите
голата им същност се разхожда
в интимната улица