Здравейте!
                   Тук намерих интелигентна общност и  ми харесва да съм сред вас.
                   Закрих си блога временно, като повярвах в написаното, че всичко се пази и щом се върна, ще го възстановят. Изчаквах известно време, но сега започвам наново да пускам свои творби. Тези, които вече са ги чели тук или другаде, могат да ги подминат. Но реплики от рода: "Докога ще стопляш стари манджи" (lisi4ka или каквото е там опашато) не могат да ме  засегнат. Аз поне готвя. И казват - добре!  

             «Поезията на Диана Павлова е самобитна, нетрадиционна, провокираща. Талази от образни аглутинации прииждат, застиват и се спояват в стихотворни конгломерати, отразяващи и пречупващи светлинните експлозии на катализирана душевност. Творческата воля е нахлула в поетическото пространство и стихотворните материализации  издигат разделителна стена между съзидателния Аз и битието, за да ги спои наново чрез поанталистични прозрения  в по-духовен, по-богат и  по-жив свят.» (Тодор Биков. Из предговор към „Да отгледам светлина”, стихотворения, 2009,  Диана Янкова Павлова)

                    Хубав следобед!

Здравей, приятелко!Ти си талант!Аз те познавам! За съжаление , злобата и завистта ходят по хората,но ти не се връзвай!Смело напред!Много целувки!

Здравей и ти, Надя! Благодаря ти. Целувам те!