Разпети петък Велики петък Петък на Великата седмица Великий Пяток (Великая Пятница)

 
Църковни песнопения

Ттропар, гл. 8

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха, 
тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше, 
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.

Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се. 
Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя, 
Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе.

Ккондак, гл. 8

Елате всички да възпеем заради нас Разпнатия. 
Него като видя Дева Мария на дървото, казваше:
Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой.

Ттропар на отпуста, гл. 4

Изкупил Си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв прикован на кръст и с копие прободен, 
безсмъртие Си източил на човеците, Спасителю наш, слава на Тебе.

Нна вечерната тропар, гл. 2

Благообразният Йосиф, снел от дървото пречистото Твое тяло, 
с плащаница чиста го обви и с благовония, в гроб нов покрито го положи.

Други песнопения

Совлекоша с Мене ризы Моя, и облекоша Мя в ризу червлену. 
Возложиша на главу Мою венец от терний, и в десную Мою руку вдаша трость, 
да сокрушу их яко сосуды скудельничи

Съблякоха ризите Ми и Ме облякоха в багреница, 
наложиха на главата Ми венец от тръни и в дясната Ми ръка сложиха тръст, 
за да ги съкруша като глинени съдове.

Одеяйся светом яко ризою, наг на суде стояше, 
и в ланиту ударение прият от рук, ихже созда; 
беззаконнии же людие на кресте пригвоздиша Господа славы; 
тогда завеса церковная раздрася, солнце померче, 
не терпя зрети Бога досаждаема, Егоже трепещут всяческая: Тому поклонимся.

Този, Който се облича със светлина като с дреха,
стоеше гол пред съда и плесници приемаше по лицето от ръце, които създаде. 
Беззаконните люде приковаха на кръст Господа на славата.
Тогава църковната завеса се раздра, слънцето се помрачи, 
като не търпеше да гледа оскърбяван Бога, пред Когото всичко трепери.

Днесь висит на Древе, Иже на водах землю повесивый: 
венцем от терния облагается, Иже Ангелов Царь: 
в ложную багряницу облачается, Одеваяй небо облаки: 
заушение прият, Иже во Иордане свободивый Адама: 
гвоздьми пригвоздися Жених Церковный: 
копием прободеся Сын Девы.

Покланяемся Страстем Твоим, Христе: 
покланяемся Страстем Твоим, Христе: 
покланяемся Страстем Твоим, Христе. 
Покажи нам и славное Твое Воскресение.

Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; 
с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; 
в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, 
с плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; 
с гвоздеи се приковава Женихът църковен; 
с копие се пробожда Синът на Дева.

Покланяме се, Христе на Твоите страдания. 
Покланяме се, Христе на Твоите страдания. 
Покланяме се, Христе на Твоите страдания. 
Покажи ни и славното Твое Възкресение.

 
Разпятие Христово. 
Миниатюра в сирийско евангелие от края на VI в. от монаха Рабула (Rabulla Gospels). 
Днес в Biblioteca Mediceo Laurenziana във Флоренция.

 

 

Велики петък

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15,Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е деня, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Pravoslavieto.com

 
Плащаницa от Бачковския манастир от, началото на ХV век. 
Днес в Националния исторически музей (НИМ) в София. Източник: historymuseum.org  

 
Плащеница, изработена през средата на ХІХ в. от Витановския род, тревненска школа. 
Съхранява се днес в Регионалния музей в гр. Плевен. източник: www.plevenmuseum.dir.bg.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставясветата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господа.

По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

Pravoslavieto.com

 

 

защо минаваме "под масата" на Разпети петък?

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ""масата"". Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.

Масата, на която на Разпети петък е положена светата Плащаница 
в благоевградския храм "Въведение Богородично". Снимка: Pravoslavieto.com.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ""гробът"" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.

От горенаписаното става ясно, че извършваме всички тези действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат простени еднствено в тайнството Покаяние, Изповед, - а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.

Протойерей Дончо Александров, 2010 година
Храм "Св. Атанасий" във Варна

 

 

За страданията на тялото Господне и безстрастието на Неговото Божество

Самото Божие Слово претърпя всичко в плът, като в същото време Божественото и единно безстрастно Негово естество остана неподложено на страдание. Защото когато страдаше единия Христос, съединяващ божественото и човешкото, съществуващ и в божествеността, и в човечеството, то тази част, която беше подложена на страдания, тъй като беше склонна да страда по природа, страдаше, но не страдаша заедно с нея и тази, която беше безстрастна. Защото душата, бидейки способна да страда, макар и сама да не бива разполовявана, в същото време, в което се разполовява тялото, заедно с него боледува и страда; божествеността, бидейки безстрастна, не страдаше заедно с тялото. Трябва да знаем, че когато говорим как Бог е пострадал, разбираме, че той е пострадал по плът, но не и че божествеността е пострадала по плът, или че Бог е пострадал посредством плътта. Защото, ако в същото време, в което слънцето осветява дървото, брадвата го сече, слънцето остава неразделено и неподложено на страдание, следователно колко повече безстрастното божествено Слово, ипостасно съединило се с плътта, остава неподложено на страдание, докато страда плътта. И както някой излива вода върху нажежено желязо, това, което по природа е склонно да страда от водата (огъня) се гаси, а желязото остава невредимо, защото то по природа не е способно да загине от водата, колко повече едната сама безстрастна божественост, докато плътта е страдала, не претърпяла страдания, макар и да е останала неотделима от нея.

Господ наш Иисус Христос, бидейки безгрешен, не е бил подчинен на смъртта, защото смъртта влиза в света чрез смъртта. Той умира, претърпявайки смърт за нас, и Самия Себе си принасяйки в жертва на Отца за нас. Защото пред Него, пред Отца, ние сме съгрешили и трябва Той да приеме откуп за нас и по този начин да се освободим от осъждението; защото кръвта на Господа е принесена на като на тиранин. И така смъртта идва, и поглъщайки телесната примамка, е уловена на въдицата на божествеността; вкусвайки безгрешното и животворящо тяло, загива и връща обратно всички, които някога е била погълнала. Защото подобно на тъмата се унищожава от идването на светлината, така и тлението чрез съприкосновяването с живота е прогонено и за всички се ражда живот, а за погубителя - гибел.

Макар и Христос и да умря като човек и Неговата свята душа да беше разделена от непорочното тяло, но божествеността остана неотделена от едното и другото, т.е. от душата и тялото и даже при такива обстоятелства единната Ипостас не се разделя на две ипостаси, защото и тялото и душата в едно и също време - от началото са имали битие в Ипостаса на Словото и макар по време на смъртта да са били разделени едно от друго, всяко от тях е останало, имайки едната Ипостас на Словото. Затова единната Ипостас на Словото е била Ипостас както на Словото, така и на душата, така и на тялото; защото никога нито душата, нито тялото не са получавали Ипостас отделна от тази на Словото, но винаги е съществувала единната Ипостас на Словото и никога не са били две. Затова Христовата Ипостас винаги е била една. Защото макар и по място душата да е била отделена от тялото, то по ипостас тя е била съединена с него чрез Словото.

Св. Йоан Дамаскин
Първа публикация в Интернет Фондация Покров Богородичен

"Осанна" и "Разпни Го"

Периодът е шест дни. Мястото - Иерусалим. Годината - почти 2000 години назад в историята. Хората - същите...

Все същите Божии творения, надарени с разум и свобода на волята, носители на Божия образ. И сега, като погледнем, всичко е същото. Само в броя на изтеклите години е разликата. Но онова, което тези години са променили, не касае нито дълбоката човешка същност, нито историята на Спасението. В духовен план днес ние се намираме в същото положение спрямо Христа, спрямо вярата в Бога. Годините са променили само донякъде отношенията помежду ни.

Когато Спасителят влизал в Иерусалим, за да пострада на Кръста за нашето спасение, тогава все още нямало християни в собствения смисъл на думата. Светът религиозно се делял на езичници и иудеи. А как се делял етнически -това няма особено значение. Древните твърде малко се вълнували от въпросите за етническа и расова принадлежност. Това са проблеми на нашето време и самата им поява е един от упадъчните белези на модерната цивилизация.

Та, делението на жителите в света преди 2000 години било главно религиозно, а оттам в тясна връзка и културно.

Като казваме "езичници", съвременният човек по-лесно може да се ориентира за какво става дума. Но понятието "иудеи" е твърде неясно. То се разбира машинално и повърхностно, по силата на многогодишни наслоявания от неинформираност, дезинформация, предразсъдъци и заблуди. Обикновено днес се отъждествява с евреи и обратното - евреите се отъждествяват с иудеи. И в двата случая се натъкваме на доста груби грешки.

Въпреки честото припокриване, двете понятия остават различни по същност. Евреите са народност, която днес, както впрочем и останалите, не може да претендира за расова "чистота". Вероятно това наименование произхожда от собственото име Евер ­ лице, което се споменава в родословието на Ноевите синове (Бит. 10:24-25) преди разделението на езиците при строежа на Вавилонската кула. Свещеното Писание често нарича евреите Божи народ, защото те съхранявали вярата в единия Бог от многобожието на езичниците. Но не винаги...

Думата "иудеин" пък от жител на Иудея е приела по-дълбок религиозен смисъл и обикновено се разбира като изповядващ иудаизма. Иудаизмът като вяра и практика на Моисеевия закон и Стария Завет изобщо, е религия на очакване и подготовка за посрещането на Месия - Спасителя на човешкия род от робството на греха. Като религиозна система обаче - понякога твърде закостеняла и дори противоречаща на духовните начала на Писанията -иудаизмът се оформя след Вавилонския плен и възстановяването на Иерусалимския храм. Тогава, в стремежа да се съхрани "буквата" на Закона, възникват някои иудейски секти, каквито са книжниците и фарисеите, например. Появяват се и други, които наблягат на духовния смисъл и аскетизма. Такива са есеите.

Евреите като народностна група обикновено са иудеи по вероизповедание, но свещената история неведнъж говори за евреи, отклонили се в ереси и езичество. Познаваме и евреи безбожници. Много са и евреите християни. От друга страна, иудеи са ставали нееврейски народи, възприели като своя религия иудаизма. Такива били хазарите, такива са част от етиопците. И в наше време се случва неевреи да стават иудеи, особено в религиозно объркания Запад.

Всички тези кратки уточнения се налагат с наближаването на ПАСХА, за да се отърсим от някои погрешни представи, които се насаждат повсеместно и с всевъзможни средства.

Днес например разпалено се клейми антисемитизмът, но хората не разбират какво точно е това, от актуална темата става просто модерна. Пред Пасха любимо занимание главно сред западните християни е да се повдига въпросът кой е разпнал Христа. Едни невежи казват, че евреите. Други невежи твърдят, че езичниците в лицето на римската власт. И двете твърдения са еднакво нелепи в светлината на гореизложените уточнения. Нелепо е дори да се обобщи, че иудеите като цяло са сторили това, тъй като и те, както споменахме, се разделяли на секти и течения, които често били в противоречия.

Все по-популярно става християнството да бъде обвинявано в антисемитизъм. Появяват се и такива, които клеветят Църквата, че на Велики петък произнасяла упреци и даже проклятия (!?) срещу евреите. Като че ли светите апостоли не били евреи и като че ли евреите са само книжници и фарисеи!

 

Съвсем наскоро Ватиканът излезе с милозливи самопризнания от името на цялото християнство, че всички християни носят вина за Холокоста през Втората световна война, както и за всички гонения срещу евреите през последните 2000 години. Може би Западът наистина чувства някаква вина в нещо. Но точно преди Великден да се заменя истинското сърдечно християнско покаяние с някакво политизирано чувство за масова вина - това е неуместно. А скоро може и от нас да поискат подобно признание в увлечението си по Европа. Симптоми за това има. Да обърнем внимание върху "вноса" на различни правозащитнически организации, които чрез пресконференции, семинари и масирани публикации в пресата се опитват и у нас да раздухват излишни истерии по западен модел, насочени главно срещу Православната ни църква.

Но защо изобщо святото име християнин трябва да се намесва в борбите между двата вида национализъм, разразили се през Втората световна война- езическия и иудейския. И нима в лагерите на смъртта не са загинали и християни?

Но нека никога не забравяме, че Българската православна църква достойно е изпълнила своя християнски дълг към евреите през Втората световна война. Това е признато и от самите тях. Днес в света няма български евреин, който да не изпитва топли чувства на благодарност към България и особено към нашата Православна църква.

Изобщо, православната вяра винаги е била чужда както на антисемитизма, така и на всяко "анти" в политически и социален смисъл. И ако на Велики петък сега Църквата изобличава злобата на книжниците и фарисеите, ако напомня за сребролюбието на Иуда Искариотски и ако скърби за духовната слепота на манипулираната тълпа, крещяла "осанна" и "разпни Го" почти едновременно - това не е антисемитизъм, не е ненавист към евреите и не е действие против който и да било народ. Но да оправдаем фарисейството, да се съюзим духовно с Ирод и Пилат, да оневиним богохулната тълпа - това вече е тежкият грях на отстъплението от Христа.

Ангел Величков

Брой 1­14 април за 1998 година

 

 

Сънувах сън

Сънувах сън... Бях някъде във храм 
безлюден, тих, без никакъв народ. 
Сред здрача блед под храмовия свод 
видях един позорен стълб и там 
Христа с въжета свързан, прикован! 
Пред него бе изправен груб войник 
и шибаше телото Му с камшик. 
Във тишината някак страшно беше, 
кога камшикът яростно плющеше. 
Това бе бич, обкичен със ресни, 
нанизани със късчета олово, 
ръбати, остри, с грапави страни. 
При всяко ново шибане сурово 
те вбиваха се в страдащата плът 
на кроткия Христос... И всеки път 
когато пак камшикът заплющеше, 
Потръпваше Христос, но все мълчеше... 
А по измъченото Му лице 
струеше кръв. И двете Му ръце 
пробити бяха. В кротките очи 
блестяха сълзи в кървави лъчи. 
Венец от тръни кичеше главата, 
петна от кръв личаха по ребрата. 
Навред - по гръб, по рамене, гърди 
се виждаха все кървави бразди. 
Безжалостният и суров войник 
издигна пак разветия камшик 
и взе да шиба... Силно възмутен 
аз пламнах, обладан от гняв свещен, 
па спуснах се и викнах: "Зли човече! 
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"... 
В лицето исках тоя звяр да зърна. 
Войникът се във този миг обърна 
и ме погледна... Аз... се ужасих... 
че в него... своето лице открих!...

Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Из сборника "Копнеж по вечността", публикуван в Интернет от 

Весели празници!

благодаря, Христо! светлина в душата!!!

Христос възкръсна за да имаме вечен живот, нека живее в нас!

Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

Чак сега четох постинга ти... но аз се завирам къде ли не и не успявам навреме да прегледам всичко...
Доста обемен и хубав материал! Поздравявам те за невероятното ти търпение да издириш и синтезираш!
Ви Истина Воскресе, Иисус! Мир и любов да е в твоя дом!

Радвам се, че ти хареса, Женя! Бъди благословена. Поздрав!