КОЙ  КОГО

 
скупчено отсъствие сред ненадскочени стени -
кой кого подпира в ъгъла...

обгърнал колене,

отправяш поглед навътре.

морето играе в косите на следобеда

и се стичат  русуляви ручеи

в пресечната точка на мачтите..

 

посоките никога не са самотни,

сини и дори разнопосочни,

имат цел...

Автор: ДИАНА ЯНКОВА ПАВЛОВА

...посоките никога не са самотни,
сини и дори разнопосочни,
имат цел...
Хубава празнична вечер !

:) Днес написах едно стихотворение за посоките и целта :))))))))))
Честит празник на Пловдив! :)

Много са ни различни стихотворенията- твоето и това, което споменах, че съм написала, но имаме някаква допирност... :)

Благодаря, Таня, че се отби! Чудесен следобед!

Привет, Женя. Благодаря. Понякога пътеките на пишещите вървят успоредно, дори се докосват за момент (като за "Здрасти!"). Но стилът, светогледът, окото и душата - те са неповторими сами по себе си. Затова и творбите излизат "уникални" - подобно космоса на всеки човек. Къде да прочета стихотворението?

Не е публикувано, но ако мога тази вечер да влезна пак в нета ще ти го препратя на лични. :)