Писателски блог на Диана Янкова Павлова :: Диана Янкова Павлова в "Меридианът на нощта" с фантастичния разказ "Лун...

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.11.2011 00:19 - Диана Янкова Павлова в "Меридианът на нощта" с фантастичния разказ "Лунната долина"

Автор: gliptolit Категория: Изкуство

Прочетен: 2624 Коментари: 8 Гласове:

Диана Янкова Павлова в "Меридианът на нощта" с фантастичния разказ "Лунната долина"

Диана Янкова Павлова е един от авторите в сборника със стихове, разкази и есета на учители „Меридианът на нощта", които бяха наградени на специална церемония в навечерието на Деня на народните будители в София. Сборникът е резултат от Третия национален литературен конкурс за учители творци, чиято цел е да даде изява на творческите заложби на българското учителство в областта на литературата. Произведенията на участниците - 130 от цялата страна - са оценени от жури в състав: писателя проф. Боян Биолчев, поета Бойко Ламбовски и писателя Николай Табаков. Диана Я. Павлова е представена в секция „проза" с фантастичния разказ "Лунната долина". Конкурсът е организиран от издателствата „Анубис" и „Булвест 2000".

ЛУННАТА ДОЛИНА

Фантастичен разказ

Беше късен час от деня, което всъщност не се знаеше със сигурност в тази купчина от мълчание. Луната притвори уморени очи. Дълги седмици се лута или век, сякаш в нескончаеми лабиринти. Уж ясни стени, под и таван и с един ромон на поток в мислите, който те кара да се чувстваш безсилен и успокоен едновременно. Реши да опита още веднъж, след като съзря в непрекъснато менящия се интериор от чисто бели стени с убийствени ръбове прозорец. Оттам я погледна собственото й лице. Луната се опитваше да надникне в съня на Луната…Едва ли можеше някой да разбере. Отърколи се нагоре по гладката повърхност, но не го достигна. В еуфорията си започна да описва безуспешни кръгове – търсеше опипом път към свободата. Колко пъти се оказваш в ново и ново, изподрано от ноктите на затворени, пространство, пресичаш го, обхождаш вътрешните му джобове и когато най-накрая мислиш, че си се измъкнал, разбираш, че яко си се оплел, минал си по-горе или в по-долно ниво на неизбродното. Поразтърси се из овалните ъгли – в съня си рисуваше звезди за компания. Дали не е изпаднала някоя – ще протегне лъча си, ще достигне небето. Какво са звезди и луна без небе? А небе без луна и звезди? Инстинктът търси светлината на мрака. В съзнанието проблесна като острие мисълта за Джаки Чан – и каскадите, които изпълнява в своите филми. С какво ли не са се занимавали земляните! Смешно, но точно това подсказа поредната стъпка. Този път стигна прозореца. Очакваше сблъсък, но само меко вряза кълбото си в течното огледало и се измъкна цяла. Отпусна се и блажена заплува в някаква безтегловност. Отдолу се ширна кроткият залив в червено, брегът от жълтеникави скали, пясъкът едрозърнест. Дрямката приличаше на основното занимание на всичко наоколо. Но това сега не я интересуваше. Притеснението нарасна в ужас. Някой беше вързал на възел Лунната пътека. Как ще търкулне красивата вечерна песен? Свободна ли е тази несвобода? Мисълта зацикли в първата извивка на брега. Какво ли се криеше в пода на новия дом – ландшафтът се огъна по меките стъпки на току-що прохождаща привечер. Поруменяла от отблясъците на водата, Луната се огледа - сводът напомняше вътрешността на гигантска коруба . Някой е измъкнал костенурката за обяд. Още димеше в единия край, а омекналата кост се моделираше като пластелин. Имаше нужда от някого… Почти ефирно докосване - бризът напомни за себе си.
Целувката беше топла и осезателна. Отърсваш глава, като да пропъдиш натрапчива мисъл. Не успях да се събудя веднага. Първото, което осъзнах, бяха две раздалечени очи, които се усмихваха любопитно, грубата кожа, сякаш с моделирани плочки от старост, смътно напомняше нещо. И се размърдах в себе си…Гигантски пукот и бели стени, разпадащи се овали безкрайност на крачка от морето. Забързах към водата, встрани спринтираха няколко от себеподобните ми братя или сестри. В пясъка назад останаха само черупките на човешкото минало. Луната огряваше самотния път на току-що излюпени огромни костенурки. Навлизахме в живота свободни. Без да съзнаваме абсурдността на лунната долина. Бавно и сигурно с дълговечието на прозорливия Разум.

ДИАНА ЯНКОВА ПАВЛОВА

Нагоре