Писателски блог на Диана Янкова Павлова :: Диана Янкова Павлова

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.10.2012 21:09 - Диана Янкова Павлова - КРЪСТНИЦА на "Неизбродни вселени"

Автор: gliptolit Категория: Изкуство

Прочетен: 2423 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 01.11.2012 19:01

Току-що се завърнах от Бургас. В навечерието на Деня на будителите с фантастичния си разказ "Насред металния град на Нова" се оказах кръстница на сборника "Неизбродни вселени" /творби от Четвъртия национален конкурс за учители творци/.

НАСРЕД МЕТАЛНИЯ ГРАД НА НОВА
Оковите на свободата в сезони

Фантастичен разказ

В празните редове на дисплея бързаха да заемат местата си буквите. Като лавина се изсипваха, но щом стигнеха бялото поле, заставаха в редица. Антонио Вивалди ромоли в слушалките с Четирите си сезона. Струят картини в съзнанието – пролет, лято, есен, зима…

През пролетта се разлистваш в комфорта на самотата си. Дали да си поприказваш с малките сиво-кафеви топчици - славеите, или да летиш с тях, разцъфтял с омайната песен?
- От какво зависи щастието, питам.
- Разбира се, от свободата.
- Раждаш се свободен, а навсякъде си в окови, би се включил веднага Жан-Жак Русо.
Ръцете обгръщат коленете на мислите ми. Люкът на пода е изрязал и обрамчил от живата картина: наблюдавам капките дъжд над цветните гугли на ракетите, площадката отсреща се е изпотила от притеснение – остъклените й очи трепкат като цъфнала звезда, която тя така иска да опази. В прозрачните дъждовни сфери, знам, живеят ембрионите на чувствата. Искам да мога да обичам, да бъда обичан…
Сам съм. До вчера споделях капсулата с Тед и в известен смисъл се съобразявах с него. Поредната мисия го изстреля на светлинни години. Сега съм напълно свободен да поканя виртуална приятелка, да се скитам в пурпурния плен на Нова, изобщо щур купон да си завихрям до зори, без да си поставям ограничения.
В синхрон с Вивалди, наблюдателният отвор си сменя дизайна – летен скрийнсейвър 5D! В шепите ми грейват слънчогледи. Защо не поприказваш с малките раирани жужащи топчици - пчелите, или полети с тях от цвят на цвят? - виждам бухналия облак, изкуственото море на Нова плиска кротко вълни. Над него се стрелкат двойка корморани… Ако бях се родил човек…
Вече имам нови отговорности. Първо, пред себе си, после – пред другите. Използвам разума, който ми дава свободата, за да понасям своя дял от битието такъв, какъвто е в този момент, доброто и злото да определям в зависимост от отношението си към неизбродната вселена.
Върху прозрачния капак на гърловината се сцеждат есенните ноти на Вивалди. Поприказвай с малките златни листа, можеш да летиш някак безтегловно с тях? - наблюдавам ръждивите отблясъци в зрелите гугли на ракетите. Мелодията на плодовете – сладост тежи в сочните обвивки… Искам да бъда човек!
Сам съм.
- Светът бил изменение, а човешкият живот – възглед.
Споделям това кредо и мога да бъда относително самостоятелен, независим от съдбата и разпадащите се галактики.
Зимата на Вивалди затрупва гърлото на пода. Ще си поприказвам с малките бели топчици, ще полетя някак хаотично с тях! - ето ни над белите гугли на ракетите… Сам ли съм?
Снегът става все по-плътен, от всичко лъха особена чистота и светлина, макар да се смрачава. Снежните точици изглеждат толкова свободни, но всъщност имат и своята предопределеност.
- Родени сме като тебе свободни и избираме къде да се изсипем, за да стоплим планетата.
- А по-късно тя може би ще роди и ще се затвори кръгът на отблагодаряването - светнаха сигналните лампи, пашкулът на Тед пресече розовеещия снежен китеник.
- А не съм ли и аз една жива картина, погледнато отвън навътре, в чиято рамка сте се набили? Любопитно блъскате чела – да ме видите.
Вярвам, не тежат оковите на избора, защото е акт на творение на ценности, който е открит за грешката и нейното поправяне. Игривите ни гласове сияеха в ясен приятелски синусов ритъм.
Усмихвам се на себе си – нима хуманоидът, респективно аз, не избира сам дали да е герой, или подлец, щом не е роден в калъф, а свободен? Свободен да избира. В този ред на мисли, свободата е така прикачена за мене, както главата за раменете. Както човешко сърце (върху чиито скрижали са изписани с Духа на живия Бог заповедите Му) се слива със същността, а защо не и с моята?... Зная, че само когато извършеното според Божествените предписания е доброволно, то се нарича добро.

Мракът неусетно обгръща Металния град на Нова, който неистово му се противопоставя с белотата на новите си дрехи, все същият, но и друг, сякаш оковите му даваха свободата. А той пое пътеката на доброто – за себе си и за другите. Също като мен, осъден да бъде свободен, понася авторството върху единствения щастлив Проект за света – човешкия.

Автор: ДИАНА ЯНКОВА ПАВЛОВА