135 години от рождението на любимия ми поет Пейо Яворов!


В С Е  Т А М
                              На П.К.Яворов
все там си
само скалите ти са се повдигнали на пръсти -
едва удържаш кордата на хоризонта
и се пълни от плача на арменци луната
морето подгъна колене
градушка…белите куршуми…пожалей…
кантатата на Калиопа

все същият
почуква сянката на светлината ти по плочките
бъдеща крайморска улица приижда
в течното си огледало
приседне споменът за Мина
и се размине с Лора

все същото
обронил глава
ръцете – сключени в скута
мълчаливо капе душата ти…

пукнатината на времето изсипа к а м ъ н и

Поморие дърпа с широки стъпки по морето.
Т а м  л и с и ?

Автор: ДИАНА ЯНКОВА ПАВЛОВА
Из "Да отгледам светлина", 2009  

Развълнува ме написаното - много е хубаво ...
нещо много силно ме свързва с Яворовите скали,
с морския въздух, шума на вълните ... омайващо е.
Благодаря, Диди !

Таня, и аз съм силно свързана с тях, с морето, с Поморие, което обикнах най-първо заради Яворов. Всяко лято сме там... Изгревите ме зареждат с магията на сътворението. Душата ми пее...

най-прекрасният поет на България...
Поклон...

да, mariniki, и с най-драматичната съдба! ако не беше Лора с капризите и самовлюбенността, Лора, за която и самоубийството е поза... много съм чела. и писмата й до Яворов. това е дълъг разговор.