Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2013 01:39 - ПОЕЗИЯТА НА ДИАНА ПАВЛОВА - троен дестилат без препЪнателни знаци
Автор: gliptolit Категория: Изкуство   
Прочетен: 1342 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПОЕЗИЯТА НА ДИАНА ПАВЛОВА
– троен дестилат без препЪнателни знаци
Още когато прочетох, че физик, художник и музикант консултират Диана Павлова при написването на книгата й „Ядката да ми светне“, реших, че тази поезия е само за човек като мен – компютърен инженер, който е нагазил бракониерски в литературното поприще. И наистина открих в стиховете й много неща, които в другата, нека я нарека така– стандартната поезия, не намирах.
Първото нещо, което ме изненада, беше невероятната изчистеност на текста. Той е като троен дестилат, при който са отлетели всички ненужни и вредни фракции, а е останал само силният и благороден извлек. А липсата на повечето от главните букви, както и на почти всички препинателни знаци, в първия момент направо ме стресна. Не бях свикнал да чета такива текстове. Тук рутинираното читателско око губи ориентация, напразно търсейки някаква опорна точка, или по-точно някой от заучените шаблони, за да може да вмести в него буквите и думите, с които се сблъсква.
След първите прочетени стихове обаче осъзнаваме, че именно препинателните (в смисъл на препъващи) знаци и наизустените формулировки са това, което ни придържа на нивото на текста, който четем. Осъзнаваме, че можем да се научим да плуваме в безкрая, само ако някой издърпа надуваемия пояс, който ни крепи на повърхността. Да се научи да плува или да се удави в стиховете на Диана – това е изборът на всеки читател, дръзнал да отвори нейните книги. Защото тя не предлага надуваеми пояси и проходилки.
Лишен от опората, но и от тежестта на препЪващите знаци, човек се оттласква от страницата със стиха, с усещането, че тя всъщност не е повърхност, а дъно на океан. Когато се издигне нагоре, обаче, читателят разбира колко се е лъгал в преценката си. Отвисоко той вижда картината многократно по-сложна и в цялото многообразие, което ни предлага Божието творение. Чак сега можеш да надникнеш отвъд буквите на страницата и да разбереш, че те не са били дъно. И че самият текст, без препЪващите си знаци, сам по себе си е единствената опорна точка, която все по-слабо те свързва с реалния делничен свят. Зад него, около него, през него виждаш галактики, цели вселени, протуберанси, и слънчеви ветрове, но и слънчеви изригвания. И се превръщаш в една субстанция, която единствено може да възприема и да осмисля възприетото. А в даден момент съзнаваш, че между тези възприятия прозира нашето си, човешкото, делничното. Чак да се учудиш колко естествено в бездънието на океаните и галактиките „парникови залези като домати пълнят градините“. А погледнати от другия край на някоя от безбройните галактики, нещата стоят така: „градините пълнят домати като залези парникови“.
Оставен да се рее из необятността на поетическия космос на Диана Павлова, читателят може да огледа нещата от всяка тяхна страна, да ги види по множество различни начини, надничайки отвъд привидността на думите.
Поетесата жонглира с букви, и както самата тя казва, търси цвета, звука и смисъла на думите. Тя ги е сложила на табличката под микроскопа и като учен-естествоизпитател, първо ги подлага на пълни изследвания. После следи реакциите им, вибрациите им и търси аналог на техните честотни характеристики в света на цветовете. След това събира буквите в думи и образува от тях звукови и цветови симфонии, които чуваме, но не с ушите си, а някак подсъзнателно.
Още след първите прочетени редове, читателят осъзнава, че трябва да пренастрои начина си на възприемане и на мислене, защото разбира, че зад думите, чути с ушите или видени с очите, са скрити други внушения. Зад тях пък има нови послания. Под посланията се крият други думи… И така до безкрайност.
След прочита само на няколко реда можеш да откриеш толкова много светове, колкото можеш да побереш в собственото си въображение. Това са светове, които винаги са били в теб, но за чието съществуване ти никога не си се досещал. И как да се досетиш, когато разумът ти е постоянно ангажиран със спазването на писаните закони на житейската граматика. Очите ти са постоянно взрени във върховете на обувките, докато се опитваш да избягваш препЪнателните знаци. А само когато успееш да вдигнеш поглед нагоре, можеш да почувстваш, че си гражданин на вселената.
И може би за финал е най-добре да цитирам няколко стиха на Диана Павлова, които извадени от контекста им, звучат така:
„На човек му трябва камък -
да се спъне
и да вреже в него
падналото си изображение.“
Стефан Бонев
 http://stefanbonev.eu/Критика/item/90-Поезията-на-Диана-Павлова-–-троен-дестилат-без-препЪнателни-знаци


















Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninna - Изява
17.05.2013 15:55
Здравейте! Ако желаете, погледнете още едно място, където се дава възможност за изява на съвременни български автори - www.sokrat.bg.
цитирай
2. gliptolit - Благодаря!
02.08.2013 02:31
Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gliptolit
Категория: Изкуство
Прочетен: 443246
Постинги: 205
Коментари: 600
Гласове: 8134
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031