Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2013 20:22 - Диана Янкова Павлова в “МНОГОТОЧИЕ ЗА БЪДЕЩЕ” с разказа “В любовта страх няма”!
Автор: gliptolit Категория: Изкуство   
Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.11.2013 23:00


 image
Диана Янкова Павлова в “МНОГОТОЧИЕ ЗА БЪДЕЩЕ” с разказа “В любовта страх няма”!

Диана Янкова Павлова е един от авторите в сборника със стихове, разкази и есета на учители „Многоточие за бъдеще", които бяха наградени за Деня на народните будители в Стара Загора. Сборникът е резултат от Петия национален литературен конкурс на "Анубис - Булвест 2000", чиято цел е да даде изява на творческите заложби на българските учители в областта на литературата. Произведенията на участниците са оценени от жури с председател писателя проф. Боян Биолчев. Диана Я. Павлова е представена с разказа "В любовта страх няма".
В предговора Николай Табаков пише:"Хубаво е да поживееш в тишината и интимността на творческото усилие. Хубаво е да създаваш красота... Малък поклон за тази чудна книга."


В ЛЮБОВТА СТРАХ НЯМА
Разказ

Месец септември. Недопито, кафето чернее в чашите като траурна лентичка в сърцето, когато си отива мама. Тони седи с приятелка. Ранният следобед звъни в падащите листа. Отсреща в двора на училището детска гълчава запраща топката ту в едната врата, ту в другата. Последните летни дни са най-сладки.
Тогава се появи той. Заоглежда масите с присвити очи. Един слънчев лъч се отклони от траекторията си и го посочи.
- Познавам го, но откъде?
Тони вдигна рамене неопределено.
- Сигурно е някой артист…- афишът пред очите напомни за предстоящото вечерно представление.
Тогава още не знаеше, че душата ѝ го е познала. Сините очи зад стъклата, сребреещи снопчета любопитство покрай бледото с добре поддържана брада лице, привидно спокойните широки рамене, високото открито чело излъчваха и доза суетност. „Професионалният навик да виждаш подробностите и да оформяш цялото дава предимството да си една стъпка напред” – отбеляза на ум младата жена.
Месец по-късно Боян тичаше към нея и тя към него в случайните срещи. И се любуваха един на друг, на времето, на поредните си книги, на общите познати.
Тони работеше като учителка. Стройна и усмихната в себе си, в една бистра утрин тя бързаше за час, когато го видя отдалече. Косите ѝ попиха от слънцето, кадифеният поглед доби цвят на горски мъх – как ли изглеждам? Спряха се, нетърпеливи. Говореха съвсем обикновени неща:
- Всеки ден ям по път ябълка и закуската ми свършва пред училището…Изчислил съм го.. Искаш ли да пием кафе? – Боян излъчваше свежест и увереност.
- Имам втори час, не мога.
Парченце от ябълката беше останало по брадичката. За малко да посегне да го махне. Не посмя. Може би за пръв път се притесни – искаше да го докосне.
Светлина се отърколи в пътеката им и я направи широка и златна. Все по-често погледите бягаха встрани, за да не подпалват. Напрежението постепенно се сгъсти. Няма въздух. Той мълчи…Веднъж точно се опитваха да водят разговор, който не касае личните им взаимоотношения, в кафенето влезе момче в дънки, с бяла тениска, позавъртя се като манекен на подиум, едва забележимо се усмихна на Боян и тръгна към вратата. Боян го посрещна и изпрати със замислен поглед. Дори се обърна след хубавото му дупе. А Тони, тя в това време беше обсебена единствено от мисълта: „Ако го попитам…магията ще изчезне ли?” И реши да го направи чрез съобщение на мобилния телефон. Колко пъти писа и изтрива…в нощите, когато самотата е най-самотна.
- Не, не можем да сме повече от приятели. Боян видимо беше уплашен.
Тони сякаш потъна някъде и всичко с нея.
Сняг скърца в стъпките. Така вече две години. Тони промени визия коренно. Не споделяше с никого. Обичта ѝ стана мъдра и смирена. Търсеше отговори на въпросите сред природата. Чистото и необятно синьо на морето я зареждаше с позитивизъм. Отглеждаше своята светлина. И Бог даде втори шанс. Но за кого?
Слънцето засвети отново за двамата. Ухае цветната градина със славеевите трели… Същите места, познатите пътеки. Докато той пак не пусна стъклото пред себе си и нe се потопи в своя аквариум.
Загадката застрашаваше да се превърне в мъчителен лабиринт, но съдбата реши да открехне вратата. Беше в Стария град, когато звездите са сякаш кацнали на носа, едри и тежки в тъмносинята плът на нощта. На масата приятели поети. Градусите държаха горна граница. Огледало като разперено ветрило правеше стаичката да изглежда по-голяма, но и уютна. В първия момент Тони разтърка очи – както ѝ говореше нещо, Боян, зачервен от изпития алкохол, внезапно се обърна. Тони видя как отразената част от лицето и тялото му направиха недвусмислен жест – покана за интимност към един от мъжете. Видя и отговора и ѝ дойде много. Изумлението се замени с обида, обидата – с отчаяние. Природата ли си играеше страшни шеги?
Този път тя си тръгна без питане. Болката изтече в калдъръма – като момиченце плака в тъмното. Времето не забърза своя ход. И я къса нещо тук вътре. Да го срещне ли?…
Боян посещаваше психолог. От няколко години известната д-р Илиева работеше върху проблема му – трудно общуване с жените.
- Бояне, ще трябва да ти кажа нещо, което не бива да те шокира. Много дълго преценявам споделеното в сеансите. Поеми дълбоко въздух и го задръж. Ти си хомосексуалист.
Мъж, прехвърлил Христова възраст, с един неуспешен брак и дъщеря тийнейджърка, не можеше да не изпадне в паника при това съобщение.
- Аз – гей…Аз – мека китка…Аз – п….
Драмата беше голяма. Дълго се опитваше да смели тази информация за себе си, дори посети гей клуб… Боян изчете всичко, което откри. Последен си тръгваше от читалнята на Народната библиотека, заспиваше пред монитора вкъщи…
Месеците се нижеха като броеница на монах – бавно и сигурно. Улавяше се често да шепне цитат от Библията: „1 Йоаново 4:18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта”. Към кого да отправи молитва?– Бог знаеше проблема му. И се молеше на себе си за себе си. Не знаеше, че се моли на Бог, който си беше направил храм в сърцето му…
Навръх Нова година. Явлението „Синя луна” правеше първата нощ брилянтна. Луната лесно откри тъжния прозорец и го обсипа със светлина. Надникна през широкото рамо на Боян. Върху бюрото му – разтворена книга. Поезия.
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Евнухът хвърля заровете с крак
и домът му е загадка.
Гейовете се множат в семейства,
а не могат да се размножават.
Това изглежда като да ловиш
с въдица вратата си
и да изпишеш: „Влез, за да излезеш”.
Всъщност пътищата ни навън не са ли
кастрираното Его вътре в себе си?…
Накрая Боян реши. Ще опита. Така се стигна до онази вечер в Стария град. Колко изпи – не помнеше. Едно ясно разбра – загуби Тони. Тръгна след нея в нощта. Но залитна, спъна се в тъмното и падна. Такъв го свари изгревът – една човешка купчина в кривата уличка. Бездомно псе се беше свряло до него на топло.
Още същия ден Боян влетя в кабинета на д-р Илиева, грубо прекъсна някакъв сеанс. След него тичаше сестрата:
- Но моля Ви, къде така? Върнете се, недейте.
Боян не се контролираше:
- Аз не съм хомосексуалист, никой не иска да е такъв, никой – той трепереше целият.
Мина време, д-р Илиева роди следващата диагноза:
- Бояне, твоята изолация е довела до патологично явление, рядко срещано – ти си автосексуалист.
- Авто…какво? Но какво е това? – Боян не можеше да преглътне поредното предизвикателство.
- Патопсихологията отчита напредващата нарцистична изолация на индивида и сексуалната „себедостатъчност”, които водят до отклонение от хетеросексуалните контакти, до патологична автосексуалност.
Предстоеше продължително лечение, в което главно лекарство щеше да стане Тони…
Слънцето клони към залез. Тихото и кротко море се плиска в брега – вълните приплъзнат към пясъка, целунат го дълго и ненаситно и попият в него. От удоволствие той беше поел от карминовата багра на слънцето. В най-интимната си извивка плажът не е пуст. Два силуета допълват идилията на вълните с пясъка.
- Тук стоях, гледах залива и мислех за теб, а ето там – жената посочи кея, – там изгревът ме откриваше мокра и стихнала – Тони сияе.
Видимо същият, Боян е изцяло променен. Лицето му е озарено от осмисленото чувство. Преплетените пръсти потрепнаха. Боян привлече към себе си светналата от обич жена. Някъде в дълбините сред сребристите отблясъци на мидена пазва заби бисерно сърце.

Автор: ДИАНА ЯНКОВА ПАВЛОВА




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gliptolit
Категория: Изкуство
Прочетен: 443284
Постинги: 205
Коментари: 600
Гласове: 8134
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031