ДОМЪТ „ЛАМАРТИН”

Ако за някои Къща „Ламартин” е просто сграда, постройка, за Дружеството на пловдивските писатели тя е Домът, огнецът.
Вярно, че до наддаване се стигна, както се писа вече из медиите, след като договорът на Дружеството е изтекъл и областният управител Венцислав Каймаканов е бил принуден да пусне сградата на търг. Имотът не е просто творческа база, дадена ни от община Пловдив от 1988 г. за срок от 10 години (видно е, сдружението ползва Дома си без правно основание до настоящия момент), но и част от Архитектурен резерват, в какъвто се превърна Старият град от 20 октомври 2012 г. Резерватите са културни паметници с най-висока степен на защитеност. Единствено те, според закона, се финансират пряко от държавата. Финасиране няма. Бавно и сигурно се руши триетажна сграда със сто прозореца, вътрешен интериор, двор терасовиден. Музейната експозиция на „Ламартин” е собственост на „Старинен Пловдив”. И понеже не е ясно какво лице и с какви намерения ще спечели търга, специалистите там с право се опасяват и искат да си приберат имуществото, заяви скоро Емил Милев, секретар на Дружеството на писателите. Според юристите единствените възможности по ЗДС и правилника за неговото приложение са или провеждане на търг за отдаване под наем на имота, или процедура по учредяване безвъзмездно право на ползване до 10 г. с решение на Министерски съвет, което включва и преобразуване на имота от публична в частна държавна собственост. На срещата в Областна администрация на 04.07., т. г. Стефан Каменов поясни, че решението на казуса в наша полза зависи от бързите ни действия, но дори да се намери наемател, договорът с него ще бъде прекратен в момента, в който МС реши да представи къщата за безвъзмездно ползване на Дружеството.
Та, думата ми беше за Дома, за огнеца. Колко идеи за книги са се пръкнали там! - и не само. Както един съвременен български поет, дошъл в Пловдив през есента за премиера на най-новата си книга сподели с мен – в „Ламартин” е заченат синът ми. Червената китна роза, ромоли чешмичката в двора, поетичното слово се лее. Насядалите и по стръмните стъпала поети и писатели, светналите погледи. Неповторимата атмосферата на Ламартин. Духът на писателя. В един момент се улавяш, че следиш ветропоказателя горе. Какви ветрове ще задухат? Градушка?!... Надредното винаги придърпва. Сакрално място, което събира спомени, малки снимки на въображение и реалност, отпечатъци на духовност. Какво е нужно на поета – шепа романтика, къшей луна и покрив от Дома „Ламартин”.

За в. Марица, 10.07.2014 г.
Диана Я. Павлова, поетеса. - Член на Дружеството на пловдивските писатели и член на Съюза на българските писатели 
Това е линк към петицията "Да спасим Къща "Ламартин", който не е подписал. http://www.peticiq.com/lamartine

Къщата трябва да остане на Дружеството на пловдивските писатели. Подписах петицията преди около седмица.
Поздрави, Диана!

Присъединявам се... освен спомените за събития и преживявания,
за мен има и особена сантиментална стойност тази невероятна къща,
свързана с реставрацията и`... с моя баща, светла му памет...
Сакрално място...

Благодаря, Васко! поздрав и от мен!

Танечка!!! обичам те!