НА ГРАНИЦАТА на мълчанието
водата е най-гъста. прозрачна и чиста.
когато изплуваш и се отърсиш,
заприличваш на солена риба.
бризът ще те обвее на низите с чирози,
смокините върху теб ще отронят
разпукал се плод с прекрасно розово лоно.
а тъмнеят облаци, влачат оловен заряд.
колко пребледнели буревестници!
Деветия вал на Айвазовски.
от пяната никнат мултипликации на ханаанския Ям.
осъзнато сънуване.
видях душите ни в процеп на времето - светеха.

В сборника Диана Я. Павлова е представена със стихотворението "През колонадите".

ПРЕЗ КОЛОНАДИТЕ на Атлантида
се промъкваме.
стъпаловидни сцени
и на всяка по един спектакъл.
ту ат си с ГЕ-образен ход.
шахматната дъска е пуста,
разпрегната, каляската те чака, не се случваш.
ту издигаш крепостни стени,
вълни напират през бойниците
и се срутват неверие, зазиданите чувства.
изиграва свои роли след барабани стихнали
загърбена и приласкана вечер.

кубе на църква презапасява вяра.
потънали животи виждаме,
планетарни мъглявини.
разчитаме съзвездието Кит, небесния екватор,
символите на „Арго” в Корабни платна.
насред бариерен риф се срещат
звездните ни хвърчила.

не е ли всъщност океанът проекция на Космоса.
апокалипсис на една целувка.
Диана Я. Павлова