Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2016 14:25 - ПОЗДРАВ
Автор: gliptolit Категория: Изкуство   
Прочетен: 1624 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 05.04.2016 14:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този цикъл стихотворения посвещавам на един специален човек, който имаше 60-годишен юбилей на 31 март.
Бъди ми жив и здрав, успешен и дългоденствен! 

image
… п р и т и х в а м е.
светът е стаена рапсодия в бяло. 
злакът навлиза в усети 
за приплъзваща резеда сред клонака, 
пролет, която ще топи ледове,
ще бълбука в капчуците, 
ще вие нови гнезда. 
топлина прелива. 
отърсваме заснежени сетива. 
двама. 

...з а м р а з е н и пеперуди са 
смрачнените ми дни без теб. 
да ти грейне слънчице, 
когато някъде дълбоко само го очакваш...
феерия от сребърни криле се събуждат 
в почти прозрачна мелодия, 
тичинка в кристалния цвят на Космоса. 

…н е и з б р о д е н си.
могат да се различат магистрали, 
пътища, пътеки. 
и още има за откриване. 
изкачвам заснежени върхове, 
поглеждам отвисоко дълбочината ти. 
кристално чисто езерно зелено, 
светлина играе с тихите вълни. 
и се стрелкат сребърните изненади 
в квадрати черни и бели ... 
отражението виждам на душата си. 

казват, никога не играй шах сам, 
за да не загубиш от самия себе си. 

…н е с ъ м ли аз допълнителна секунда 
към универсалното ти време? 
не си ли ти допълнителна секунда 
към моето универсално време? 
по-бавно се върти обичта 
спрямо другите тела в личния ни космос, 
търсим уеднаквяване. 
последната минута на специалната нощ 
ще има 61 секунди любов. 
денят продължава да търкаля руслото си
между гърмежи и светкавици. 
колко навигационни системи 
ще се съобразяват с нас! 
а ти държиш ръката ми 
и аз държа ръката ти...
масата кафенее... 
и чашите, 
и лятната хризантема във вазата... 
всички живеят своя подарена секунда нежност. 

...н е е л е с н о да спечелиш. 
тогава все-светът е в синхрон 
и се чувстваш жив. 
виждаш лунен калдъръм под краката си, 
златен мъх, звездни стръкчета тук-там. 
пътят вие в странни приумици светлините
(като сън на дете). 
мастилена нежност с облачни откровения. 
вселените в нас се обичат. 

…М е ч т а н и е от Шуман
над бездната летят изминати нотни листове. 
сякаш чайки перят криле, 
а на брега се превръщат 
в открехнати бисерни миди... 
завихря кобалтово и златно, 
вълните тичат към брега. стихвам. 
лъкът бяга по струните. 
душата ми е цигулар – 
най-неочаквано извежда 
скритите си мелодии на светло. 

вярно е - затвориш очи 
и песните се превръщат в хора. 

…с л о в о.
от тъмносинята утроба се пръква, 
предвожда златни флотилии, 
символ и смисъл на светлината, 
основната ѝ структурна единица. 
съчетава звуковете на речта, 
назовава море и чайки, 
такелажите на ветроходи. 
условната забързаност на рибните пасажи 
в кръговете без предел 
и финия хъс да се врежат във времето, 
мембраните му да разкъсат, 
а те се превръщат в поредния талян. 
прекрасен улов, 
въображение, което ражда.
и е тихо... и величествено... утро. 

...к о г а т о непрозрачното ми тяло 
застане с гръб към слънцето, 
тъмното Аз се опитва да се проектира 
по златния килим на гинко билоба. 
оголяващото черно на клоните 
приплъзва и в съня, засичам сянката си. 
осъзнавам неосъзнатото. 
всъщност, се интегрирам с теб... 
ставам цялостна личност, обич. 

наблизо човеци от сняг се гушат 
в шала на приглушения следобед 
и откровено разговарят със себе си. 

…п р е л е с т т а на безкрая да уловиш там, 
където се събират небесните и земните хали – 
касичката на Олтара. 
развържат странници душите си 
и пуснат жълтица-две. 
отминават хоризонти. 
преливат вселени - устни на влюбени. 
от рапана изтече тайна.

...н е п р и к о с н о в е н и запаси светлина...
като един Том Сойер 
утрото боядисва в бяло оградата на нощта. 
ниже кръгове безкрайност върху клоните на ореха. 
изгревът взривява последните останки на мрака. 
барабанят златни капки по перваза на сетивата. 

нов ден. сиво-сини надежди стихват в молитва.

...е с е н т а на водата. 
прекалено интимно е лоното, 
надниквам само с разрешение на сърцето. 
колкото по-навътре, толкова повече светлина. 
червеноперки, оранда, конарино,
зазлатее в миг, 
после зеленикавите мисли 
се прокрадват в плитчината... 
между папур и крясъка на патици... 

не ти трябва лодка да се любуваш на красивото. 
поплувай в мен, гмурни се на дълбоко. 

... н е с е в р ъ щ а м е във времето на Хипарх, 
за да регистрираме изравняване на пролетите си. 
изобщо не използваме пръстена. 
нощем прегръщаме звездите, кацнали на носа, 
фиксираме определения ъгъл в равнината. 
а когато на разсъмване засветим 
и твоята половина изцяло покрие моята... 
пресичаш небесния ми екватор, 
пресичам небесния ти екватор...
слънчев взрив! точката 
на любовното ни равноденствие.

…н а т р о ш е н о криво огледало
в собствена бездна се срива.
в капката ни е леко
розово-златна паяжина.
тишина около нас кълби.
плуваме в прозрачна утроба
към зачатието на света.

©Диана Павлова



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Красиво посвещение... прекрасни стихове.
06.04.2016 13:05
Поздрави, Диди !
цитирай
2. gliptolit - Поздрави, Диди ! Благодаря, Тан...
06.04.2016 15:08
stela50 написа:
Поздрави, Диди !
Благодаря, Танечка! не бях влизала отдавна тук, но се надявам да подновя ритъма на публикациите. С обич!
цитирай
3. erato7 - Сърдечни поздрави, Диди! Радвам ...
07.04.2016 08:47
Сърдечни поздрави, Диди!
Радвам се на завръщането ти!
цитирай
4. gliptolit - Сърдечни поздрави, Диди! Радвам ...
08.04.2016 15:15
erato7 написа:
Сърдечни поздрави, Диди!
Радвам се на завръщането ти!

Слънчево момиче, благодаря за усмихнатите думи. И аз се радвам!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gliptolit
Категория: Изкуство
Прочетен: 443277
Постинги: 205
Коментари: 600
Гласове: 8134
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031