ОТ РЪБА на скалата
малка китна елха
се оглежда във водите ти сини. 
Снегът засипва отвесните 
тъжни слова на брега, 
сякаш рони отколешни истини. 
А буря вае оголени хребети 
с шеметен празничен вик. 
Ще си свие гнездо 
от вселенски мъгляви коруби. 
Виж, вече греят милиарди звезди, 
шарени топчета музика. 
Ида! Ден-два и ще хлопне 
по живо-по здраво 
вратата си Старата. 
Дано съм поне наполовина, 
каквато ме искаш! -
светнала хубост
като малка китна елха, 
огледала се от ръба на скалата
в очите ти сини.

Бъдникът вече изтлява, обич. 
На прага съм - твоята Нова година! 
©Диана Я. Павлова 
-------------------
* снимка от Нета