ДЕНЯТ като трамвайна линия отнася 
целувка в крайчеца на устните. 
отсреща в кафенето пак остава 
недоизпито в чаши с празно дъно, 
в тичинки на жлътналите хризантеми 
и трапчинката на ласка недоизживяна.
с походката на влюбен 
подсвирква си следобедът. 
така се взирам в гърба на слънцето!
ще се обърне, ще помаха, 
преди да се стопи 
зад  Витошкия хребет.
златее сумракът...
сценарият - все същият. 
но аз ще пренапиша края. 
в сиво-синята ми самота  
Вечерницата грейна.
какво е да се носиш 
из сокаците на бъдно, 
когато миналото се събира в шепа?... 
Диана Я. Павлова

 

И винаги ми е гузно, когато разбера че съм пропуснал хубави стихове, докато съм чел и писал глупости в блога :))
Вече си метната си в "любими", да не пропускам... ;)
Поздрави и почитания!
Лекс

Благодаря, Лекс!

какво е да се носиш
из сокаците на бъдно,
когато миналото се събира в шепа?...

Чудесни попадения! Поздравления, Диана!

благодаря!