ВЕЛИЧИЕТО на стихията 
в сърцето ми пулсира! 
Град, светкавици! Трещи! 
Небето ли се спука, 
или порой страдания
помита всичко?...
Колко дълго трябва да се чисти
този свят! 
Душата си на простора ще метна, 
така под покрива си скрит, 
зад мониторите,
как да чуеш, че листата пеят, 
да вдишаш мокри аромати на земя, 
жаждата си да разпалиш?! 
Ще се втурна вън, сред бурята,  
същностите да се слеят! ...  

И без съмнения, и някак праведна,
помъдряла с лудите, 
които под дъжда се скитат, 
преливам с обичта на Вселената.   
Диана Я. Павлова
-------------------------
*снимка от Нета

малеее, кога го...изобрази..тва..чудесничествооо!

благодаря!

Някакъв ми пише, че нарочно "напомпвал" с отрицателни лайкове стихотворението ми. Не знае, явно,че отрицанието е по-добрата рвклама. Бъди жив и здрав! А дарбата ми е от Бог и никой не може да ми я отнеме. Диана Павлова